Предоставено от:  www.moskowwatchdog.blogspot.com

Кучетата са възприемчиви към бабезиоза във всички възрасти. Самите бабезии и техните метаболити разрушават еритроцитите, което води до развитие на тежка анемия. Анемията се усложнява и от автоимунни процеси, поради което не е адекватна на паразитемията. Развива се чернодробна дегенерация.

Причинители:
Babesia canis, Babesia gibsoni

В еритроцитите мерозоитите на B.canis имат кръгла, овална, амебовидна и крушовидна форма. Най-характерни са двойните крушовидни форми, разположени под остър ъгъл.

Епизоотология:
Гостоприемници
Естествени гостоприемници са кучето, вълкът, чакалът. Експериментална инвазия може да се осъществи и при лисица.

Преносители
Главни преносители на B.canis са възрастните кърлежи на видовете Rh.sanguineus, Dermacentor marginatus, но са устновени още D.venustus, Haemaphysalis leachi, a на B.gibsoni - Haemaphysalis bispinosa, Haemaphysalis longicornis, Rhipicephalus sanguineus 

Други особености
Кучетата са възприемчиви към бабезиоза във всички възрасти. В ензоотичните райони те се инвазират още в млада възраст и прекарват болестта по-леко. Внесените в ензоотични райони кучета от благополучни райони боледуват тежко и с висока смъртност.

Други вектори:
Хемотрансфузия, замърсени игли и инструменти, трансплацентарно.

Патогенеза:
Самите бабезии и техните метаболити разрушават еритроцитите, което води до развитие на тежка анемия. Анемията се усложнява и от автоимунни процеси, поради което не е адекватна на паразитемията. Развива се чернодробна дегенерация. Засягат се силно кръвообращението, дихателната и отделителни системи, централната нервна система.

Клинични признаци:
Зависят силно от вирулентността на бабезийния щам и от устойчивостта на макроорганизма.

Инкубационен период: от 10 до 21 дни 
- Рязко повишаване на телесната температура (до 40-420C), задържане за 2-3 дни, след което спадане под нормалната (33-350C) 
- Намален или липсващ апетит, угнетено общо състояние, бързо слабеене 
- Развитие на анемия и жълтеница 
- По кожата и лигавиците се развиват едем, асцит, кръвоизливи 
- Затруднено дишане 
- Стоматит, гастрит, миозит, ревматични прояви 
- Кератит, ирит, иридоциклит 
- Нарушено придвижване с парези 
- Понякога епилептоидни припадъци 
- Боледуването продължава 2-5, а по-рядко 10-11 дни и често завършва със смърт 
- Патоанатомични изменения:
- Трупът е анемичен, иктеричен, изтощен 
- В коремната кухина има серозен червен ексудат 
- Далакът и черния дроб са увеличени, хиперемирани 
- Пикочният мехур е с точковидни и разлети кръвоизливи 
- Ендо- и епикардът са с множество кръвоизливи

Диагноза:
Въз основа на анамнезата, клиничните прояви 
Кръвни натривки от периферна кръв или отпечатъци от бъбрек, сърце или други паренхимни органи 
Серологично изследване с реакция за свързване на комплемента или непряка имунофлуоресценция

Имунитет:
След прекарана инвазия се развива премуниция, която при липса на реинвазия след около година преминава в краткотраен стерилен имунитет. 
През време на премуницията серологичните изследвания дават положителен резултат. При стерилния имунитет специфичните антитела изчезват от кръвообращението. Поради това кучета, които реагират положително на серологично изследване, трябва да се разглеждат като паразитоносители.

Диференциална диагноза: 
- Хемолитична анемия 
- Бъбречна недостатъчност 
- Тромбоцитопения 
- Автоимунни заболявания 
- Von Willebrands disease 
- Левкемия 
- ДИК (дисеминирана интраваскуларна коагулопатия-тежко нарушение на кръвосъсирването)

Лечение:
Berenil, Imidocarb, Phenamidin